ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ

Епископалната катедрала „Свети Александър” - Александрия, Румъния Религиозни храмове

Епископалната катедрала „Свети Александър” е най-представителната сграда в Александрия. Святото място носи името на принц Александру Гика – основател на града, и първоначално е била дървена църква. През 1836 г., две години след основаването от принца на Румъния Александру Димитрие Гика (1834-1842 г.), жителите изграждат дървена църква, посветена на Св. Александър, която скоро става незабележима. Следователно, след упорити усилия между 1869-1898 г. епитропията на града успява да изгради сегашната Катедрала, осветена от митрополит Йосиф Георгиан на 6 декември 1898 г. Впечатляващата сграда е най-посещаваната забележителност в града и истински символ на Александрия. Историята на катедралата е свързана с началото на окръжното поселище бидейки първата църква, построена след основаването на града. Катедралата впечатлява със своята архитектурна уравновесеност, но и с внушителния си размер: дълга 42 метра и широка 26 метра, максималната й височина от най-голямата кула е 45 метра. Катедралата е във формата на кръст във вътрешния и външния кораб, с красив коридор, оформен с колони, разположени при входа. Над нартекса има две кули, в които са камбаните и часовниците. Декоративните елементи, характерни за катедралата „Св. Александър”, са: стенописи и иконостас (в неогетически стил, висок 10 метра), направени от екипа на художниците Константин Артахино, Константин Паскали и известния Стефан Лучиан през 1898 г. във византийски стил с маслена техника. През същата година е поставен и мозаечен мраморен под. През 1996 г., с основаването на епископата Александрия и Телеорман, с местоположение в Александрия, църквата „Св. Александър” става Епископална катедрала. Епископ Галактион Левит, първият епископ на Александрия и Телеорман, приковава вниманието от 1 септември 1996 г. Катедралата съхранява редки и стари книги, включително: „Евангелие” (Сибиу, 1806 г. с ръкописи), „Евангелие” (Сибиу, 1810), „Октоох” (Сибиу, 1811) , „Антология” (1827 и 1831 г., публикувана от Макарий Иеромонахул), „Казане” (Бузеу, 1831 г.), „Мините на годината” (1831 г.), „Молефелник”, 1837), „Агестемар” (Бузау, 1845), Привежиу (Букурещ, 1848), “Чесалов” (Букурещ, 1854), „Октохи” (Букурещ, 1856) Букурещ, 1856 г.), „Литургия” (Букурещ, 1862 г.), „Евангелие” (1864 г., сребро и кадифе). Тя съхранява и ръкопис, представящ „Месите на Божествената литургия”, на Веспи и Утрени, написан през 1863 г. от Александру Христешку от Букурещ, ученик на Неофит Скрибан. Ръкописът е написан с червено мастило и има 344 страници, включително и някои стихотворения, разпространявани в епохата, сред които едно, посветено на принц Александру Йоан Куза. Подслонява саркофага на принц Александру Димитри Гика. Времето и климата оставят своя знак през годините върху символа на града. Църквата е била засегната от земетресенията през 1940 и 1977 г. и се нуждаела от големи ремонти. През 1994 г. по повод 160-годишнината от основаването на града Катедралата „Св. Александър” става некропол на принц, когато се костите и саркофага на княза Александру Димитри Гика донасят и поставят в нартекса.

галерия

Местоположение